Нощта затваря врата на изток от мен.
На запад - кръг светлина от пурпурен ден.
Защо се смее градът? Кой сочи с ръка?
По залез слънце защо не у дома?
Едно момиче - горе, сред клоните наднича.
На всеки казва, че залеза обича.
И дървото още катери към върха,
за да гледа дълго на залеза света.
В цветовете на залеза всичко блести!
Цветен сън обещават и мойте очи!
И най-високия връх ще изкача,
за да видя последна на залеза света!
Нощта се чуди кога денят ще заспи...
Последен лъч светлина в луната блести...
И колко дълго градът остава така -
окъпан в сребърен мрак и малко тъга!
На запад - кръг светлина от пурпурен ден.
Защо се смее градът? Кой сочи с ръка?
По залез слънце защо не у дома?
Едно момиче - горе, сред клоните наднича.
На всеки казва, че залеза обича.
И дървото още катери към върха,
за да гледа дълго на залеза света.
В цветовете на залеза всичко блести!
Цветен сън обещават и мойте очи!
И най-високия връх ще изкача,
за да видя последна на залеза света!
Нощта се чуди кога денят ще заспи...
Последен лъч светлина в луната блести...
И колко дълго градът остава така -
окъпан в сребърен мрак и малко тъга!