Слънчогледите наведоха глави
Луната щом съблече свойто тяло,
А слънцето по него отрази
Лицето си като облак в огледало
Под пясъка на хиляди слънца
В небето се запалиха огньове
И цялата вселенска красота
Заливани като порой отгоре
Красиво е,но тази красота
За някой като е тебе е излишна
Кажи ми пак, кажи за любовта
Кажи ми, че за теб не значи нищо
Когато си от слънцето обзет
Оставаш сляп за другите звезди
И бавно се превръщаш в слънчоглед
В сянката на своите мечти
Красиво е, но тази красота
За някой като е тебе е излишна
Кажи ми пак, кажи за любовта
Кажи ми, че за теб не значи нищо
Красиво е, но тази красота
За някой като е тебе е излишна
Кажи ми пак, кажи за любовта
Кажи ми, че за теб не значи нищо
Слънчогледите наведоха глави...
Луната щом съблече свойто тяло,
А слънцето по него отрази
Лицето си като облак в огледало
Под пясъка на хиляди слънца
В небето се запалиха огньове
И цялата вселенска красота
Заливани като порой отгоре
Красиво е,но тази красота
За някой като е тебе е излишна
Кажи ми пак, кажи за любовта
Кажи ми, че за теб не значи нищо
Когато си от слънцето обзет
Оставаш сляп за другите звезди
И бавно се превръщаш в слънчоглед
В сянката на своите мечти
Красиво е, но тази красота
За някой като е тебе е излишна
Кажи ми пак, кажи за любовта
Кажи ми, че за теб не значи нищо
Красиво е, но тази красота
За някой като е тебе е излишна
Кажи ми пак, кажи за любовта
Кажи ми, че за теб не значи нищо
Слънчогледите наведоха глави...