Безкраен ден...
До телефона чакаш вечерта...
Като на филм
говориш с мойта снимка на шега.
От твоя глас
усмивки пазя за нощта.
На сутринта
очите ти ще питат:
"Идва ли навреме любовта?"
Денят те хваща за ръка
и щом те върне вечерта
казваш ми, че наша е нощта.
Разделя те от мен денят,
но пак те връща вечерта...
Аз ще бъда с теб до сутринта.
До сутринта...
Безкраен ден...
И всеки ден ще е така -
говориш с друг,
но все поглеждаш към часовника...
От твоя глас
усмивки пазя за нощта.
На сутринта
очите ти ще питат:
"Идва ли навреме любовта?"
До телефона чакаш вечерта...
Като на филм
говориш с мойта снимка на шега.
От твоя глас
усмивки пазя за нощта.
На сутринта
очите ти ще питат:
"Идва ли навреме любовта?"
Денят те хваща за ръка
и щом те върне вечерта
казваш ми, че наша е нощта.
Разделя те от мен денят,
но пак те връща вечерта...
Аз ще бъда с теб до сутринта.
До сутринта...
Безкраен ден...
И всеки ден ще е така -
говориш с друг,
но все поглеждаш към часовника...
От твоя глас
усмивки пазя за нощта.
На сутринта
очите ти ще питат:
"Идва ли навреме любовта?"