На небето светеше една звезда,
една звезда, която стопи сърцето ми.
Тя грее вечер прелестно и ярко,
прелестно и ярко като ангелско лице.
Седим на пейка, двамата в гората,
чувайки тишина в самотата.
Всичко е тъмно и времето лети,
знам, че ще ме питаш кой си ти?
Метеорити падат в звездния мрак,
а въпросите са кога, къде и как.
Твоят поглед се вплете в моя сега.
В края на тунела има ли свелина?
Лутам се в мрака объркан аз,
питащ съдбата, къде е звездата.
Тих стон в тишината разплете самотата
и пред мен огря с цял блясък звездата.
една звезда, която стопи сърцето ми.
Тя грее вечер прелестно и ярко,
прелестно и ярко като ангелско лице.
Седим на пейка, двамата в гората,
чувайки тишина в самотата.
Всичко е тъмно и времето лети,
знам, че ще ме питаш кой си ти?
Метеорити падат в звездния мрак,
а въпросите са кога, къде и как.
Твоят поглед се вплете в моя сега.
В края на тунела има ли свелина?
Лутам се в мрака объркан аз,
питащ съдбата, къде е звездата.
Тих стон в тишината разплете самотата
и пред мен огря с цял блясък звездата.