Музика: Румен Бояджиев, Константин Цеков
Текст: Даниела Кузманова
Дали ще мога някой ден
за миг да те докосна.
Така красива си пред мен
и такава страстна.
От полъха ти ставам друг,
не вярвям, не очаквам,
защото ти не си от тук,
не си от тук.
Но ти не си и от сега
на времето подвластна.
Ще бъдеш, вече си била
красива и страстна.
Но знам, че ти не помниш от кога
разливаш се във мен, като вълна.
Къде си, само питам къде си.
В мига на моя изгрев, ти къде си.
Светът, във който дишаш, наистина е друг,
аз знам, че ти не си, не си от тук.
Разлива се във мен вълна,
която ме поглъща.
Ще бъдеш, вече си била
и слаба, и могъща.
Аз знам, че ти не помниш от кога
не си от тук, не си и от сега.
Къде си, само питам къде си.
Подвластна на безкрая, ти къде си.
Светът, във който дишам, наистина е друг,
когато съм без теб, а ти си тук.
Само питам къде си,
когато съм без теб, а ти си тук...
Текст: Даниела Кузманова
Дали ще мога някой ден
за миг да те докосна.
Така красива си пред мен
и такава страстна.
От полъха ти ставам друг,
не вярвям, не очаквам,
защото ти не си от тук,
не си от тук.
Но ти не си и от сега
на времето подвластна.
Ще бъдеш, вече си била
красива и страстна.
Но знам, че ти не помниш от кога
разливаш се във мен, като вълна.
Къде си, само питам къде си.
В мига на моя изгрев, ти къде си.
Светът, във който дишаш, наистина е друг,
аз знам, че ти не си, не си от тук.
Разлива се във мен вълна,
която ме поглъща.
Ще бъдеш, вече си била
и слаба, и могъща.
Аз знам, че ти не помниш от кога
не си от тук, не си и от сега.
Къде си, само питам къде си.
Подвластна на безкрая, ти къде си.
Светът, във който дишам, наистина е друг,
когато съм без теб, а ти си тук.
Само питам къде си,
когато съм без теб, а ти си тук...