Музика: Румен Бояджиев, Константин Цеков
Текст: Живка Шопова
Няма сила, няма жажда,
няма съвест.
Има край.
Няма рана, няма спомен,
няма болка.
Има рай.
А дали така далече,
дето всеки стрък горчи
ще те търся и обречен,
ще призная как простих
с обич!
Няма думи, няма жажда,
няма сила...
А дали е така?
Всичко рухва и се губи
в неизбежен ритуал,
щом от смисъла на всеки си раздал.
Опустяло е платното - вчера бяхме!
Днес простих със надеждата да ни провърви.
Няма рана, няма спомен,
няма болка.
Има рай.
Няма близост, няма горест,
няма обич...
Дали е така?
А дали така далече,
дето всеки стрък горчи
ще те търся и обречен,
ще призная как простих
с обич!
Няма думи, няма жажда,
няма сила.
А дали е така?
Няма думи, няма жажда,
няма сила, няма вина,
няма рана.
А дали е така?
Текст: Живка Шопова
Няма сила, няма жажда,
няма съвест.
Има край.
Няма рана, няма спомен,
няма болка.
Има рай.
А дали така далече,
дето всеки стрък горчи
ще те търся и обречен,
ще призная как простих
с обич!
Няма думи, няма жажда,
няма сила...
А дали е така?
Всичко рухва и се губи
в неизбежен ритуал,
щом от смисъла на всеки си раздал.
Опустяло е платното - вчера бяхме!
Днес простих със надеждата да ни провърви.
Няма рана, няма спомен,
няма болка.
Има рай.
Няма близост, няма горест,
няма обич...
Дали е така?
А дали така далече,
дето всеки стрък горчи
ще те търся и обречен,
ще призная как простих
с обич!
Няма думи, няма жажда,
няма сила.
А дали е така?
Няма думи, няма жажда,
няма сила, няма вина,
няма рана.
А дали е така?