Zalez Lyrics

Откъсвах вече този лист
от календара на земята,
когато слънцето се спря
в картината ми на стената.
На избледнялото платно
забравен кораб се събуди
и късен гларус не успя
през слънцето да се промуши.

Преди да изгори докрай,
крилата му се позлатиха
на палубата екна вик,
а после всичко стана тихо.
Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,
дочух истински думи
в стаята пак.
За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.
Тревогата ми зазвъня
отново в празната ми стая
и чувствах, че и аз горя
и нищо повече не зная.

А слънцето закри очи
и бавно слезе към морето.
В стаята ми две сълзи
до късно тази нощ ще светят.