Монолог:
A дон Педро беше страстен
и истински испански благородник. Една вечер той реши да изнася серенада
на своята възлюбена - доня Дулсинея,
която живееше в съседната нему паланка наречена: СЕВИЛЯ.
Възсядайки своето вярно магаре, наречено - Евлампий, навличайки сакото от
пресован картон,
слагайки на главата силиндър от смачкани вестници
и захапвайки в уста цветето от велпапе
той се упъти страстно и буйно, и устремно към Севиля.
Достигайки двуметровия зид,
ограждащ нейната къща и виждайки
жълто-препикания замръзнал катинар,
той с лек - Стефкин Костадиновски скок
се прехвърли от другата страна на оградата.
На среща си видя нейн подобен силует.
Като всеки страстен и истински испанец
захапа цветето във уста, захвърли цилиндъра на страна, разкъса сакото от пресован
картон
и се нахвърли страстно, и буйно, и устремно към нея.
ДА ОБАЧЕ, това беше селският бик Мучо,
който го ръгна с единия рог в задника,
а с другия в главата и го залепи,
като пощенска марка на оградата.
На другия ден доня Дулсинея
излезе да вдиша глътка свеж утринен въздух
изпод колелата на колите,
минаващи по авто магистралата,
завиваща покрай нейната къща.
Виждайки го там като тапет
от лев и десет на стената,
тя избърса една сълза изпод лявото си око,
понеже нямаше дясно, погледна нагоре,
понеже неможеше надолу, взе две глътки асматичен въздух и запя:
(х2):
Ой, мари Пено,не оди по брего,
брего се рони и ке паднеш от него.
Припев:
О, Джоузеф! О, Джоузеф,
забий му ножа в гъза, Джоузеф!
О, Джоузеф, забий му ножа в гъза-а-а-а.
(х2):
Ой, мари Коста, не оди по моста!
Моста се клати и ке падниш на лоста.
Припев:...
(х2):
А на кубето на Санта Лучия,
седим със Тошо и лющим Ракия.
Припев:...
(х2):
А на площада на Санта Гренада,
седим със Тошо и пием лимонада.
Припев:...
(х2):
Севиля - град на разврат и поквара,
не мож премина неебан през пазара.
Припев:...
A дон Педро беше страстен
и истински испански благородник. Една вечер той реши да изнася серенада
на своята възлюбена - доня Дулсинея,
която живееше в съседната нему паланка наречена: СЕВИЛЯ.
Възсядайки своето вярно магаре, наречено - Евлампий, навличайки сакото от
пресован картон,
слагайки на главата силиндър от смачкани вестници
и захапвайки в уста цветето от велпапе
той се упъти страстно и буйно, и устремно към Севиля.
Достигайки двуметровия зид,
ограждащ нейната къща и виждайки
жълто-препикания замръзнал катинар,
той с лек - Стефкин Костадиновски скок
се прехвърли от другата страна на оградата.
На среща си видя нейн подобен силует.
Като всеки страстен и истински испанец
захапа цветето във уста, захвърли цилиндъра на страна, разкъса сакото от пресован
картон
и се нахвърли страстно, и буйно, и устремно към нея.
ДА ОБАЧЕ, това беше селският бик Мучо,
който го ръгна с единия рог в задника,
а с другия в главата и го залепи,
като пощенска марка на оградата.
На другия ден доня Дулсинея
излезе да вдиша глътка свеж утринен въздух
изпод колелата на колите,
минаващи по авто магистралата,
завиваща покрай нейната къща.
Виждайки го там като тапет
от лев и десет на стената,
тя избърса една сълза изпод лявото си око,
понеже нямаше дясно, погледна нагоре,
понеже неможеше надолу, взе две глътки асматичен въздух и запя:
(х2):
Ой, мари Пено,не оди по брего,
брего се рони и ке паднеш от него.
Припев:
О, Джоузеф! О, Джоузеф,
забий му ножа в гъза, Джоузеф!
О, Джоузеф, забий му ножа в гъза-а-а-а.
(х2):
Ой, мари Коста, не оди по моста!
Моста се клати и ке падниш на лоста.
Припев:...
(х2):
А на кубето на Санта Лучия,
седим със Тошо и лющим Ракия.
Припев:...
(х2):
А на площада на Санта Гренада,
седим със Тошо и пием лимонада.
Припев:...
(х2):
Севиля - град на разврат и поквара,
не мож премина неебан през пазара.
Припев:...