У-у-уу у-у-уу
у-у-у у-у
Уаба-диби-диби-дом
уаба-диби-диби-дом
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
уаба-диби-диби-дом
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно -
други скитат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
О-о-о, о-о-о
двама, двама, чак до мрак.
Но приятели пак ще има -
други тичат там.
Уаба-диби-диби-дом
уаба-диби-диби-дом
уаба-диби-диби-дом
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
уаба-диби-диби-дом)
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно -
други тичат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
О-о-о, о-о-о
двама, двама, чак до мрак.
Но приятели пак ще има -
други тичат там.
Уаба-диби-диби-дом
уаба-диби-диби-дом
уаба-диби-диби-дом
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
но приятели ще има,
вечно ще има -
виж други тичат сега.
у-у-у у-у
Уаба-диби-диби-дом
уаба-диби-диби-дом
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
уаба-диби-диби-дом
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно -
други скитат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
О-о-о, о-о-о
двама, двама, чак до мрак.
Но приятели пак ще има -
други тичат там.
Уаба-диби-диби-дом
уаба-диби-диби-дом
уаба-диби-диби-дом
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
уаба-диби-диби-дом)
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно -
други тичат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
О-о-о, о-о-о
двама, двама, чак до мрак.
Но приятели пак ще има -
други тичат там.
Уаба-диби-диби-дом
уаба-диби-диби-дом
уаба-диби-диби-дом
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
но приятели ще има,
вечно ще има -
виж други тичат сега.