На брега на една балканска река се срещнали отровна змия и овчарско куче:
-Ти можеш да плуваш, помолила се змията пренеси ме на отсрешния бряг.
-Да те пренеса, отговорило кучето- но ти си отровна змия ще ме охапеш
-Защо да те хапя, казала змията- нали ти като потънеш и аз ще се одавя.
Размислило кучето малко, видяло му се логично, пък се съгласило. Качила се змията на гърба му и точно когато стигнали средата на реката тя го ухапала.
-Защого направи, попитало кучето докато потъвало в мътните буйни води.- Нали сега и ти ще се одавиш.
-Защото сме на балканите, отговорила змията.
-Ти можеш да плуваш, помолила се змията пренеси ме на отсрешния бряг.
-Да те пренеса, отговорило кучето- но ти си отровна змия ще ме охапеш
-Защо да те хапя, казала змията- нали ти като потънеш и аз ще се одавя.
Размислило кучето малко, видяло му се логично, пък се съгласило. Качила се змията на гърба му и точно когато стигнали средата на реката тя го ухапала.
-Защого направи, попитало кучето докато потъвало в мътните буйни води.- Нали сега и ти ще се одавиш.
-Защото сме на балканите, отговорила змията.