Петък тринайсети, аз стоях до Олтара,
взимах си "сбогом", вечността приближи,
целунах го нежно и му стиснах ръката,
духнах свещта и смъртта го обля...
Затворих вратата скована от болка,
оставих го вътре изстиващ и ням...
а тъмно бе всичко, чувах дъха си...
тишината ме викна и тръгнах натам...
Изведнъж страшен глас попречи да мина,
светлина синьо-бяла...а времето спря,
застана над мене зъл и прозрачен...
и каза злокобно "Твой ред е сега".
Любовта ме крепеше, даваше сила...
тя ми помогна да стоя на крака...
и се спасих...от страха бях по-силна...
а днес беше "празника на Злия Баща".
Живота е "изпит" - тунел с два входа.
Любов и Сила или Страх и Лъжа.
Не духай свещта - днес гори непрестанно,
пази се от "празника на Злия Баща"
...пази се от "празника на Злия Баща"...
СЕГА Е "ПРАЗНИКА НА ЗЛИЯ БАЩА".
взимах си "сбогом", вечността приближи,
целунах го нежно и му стиснах ръката,
духнах свещта и смъртта го обля...
Затворих вратата скована от болка,
оставих го вътре изстиващ и ням...
а тъмно бе всичко, чувах дъха си...
тишината ме викна и тръгнах натам...
Изведнъж страшен глас попречи да мина,
светлина синьо-бяла...а времето спря,
застана над мене зъл и прозрачен...
и каза злокобно "Твой ред е сега".
Любовта ме крепеше, даваше сила...
тя ми помогна да стоя на крака...
и се спасих...от страха бях по-силна...
а днес беше "празника на Злия Баща".
Живота е "изпит" - тунел с два входа.
Любов и Сила или Страх и Лъжа.
Не духай свещта - днес гори непрестанно,
пази се от "празника на Злия Баща"
...пази се от "празника на Злия Баща"...
СЕГА Е "ПРАЗНИКА НА ЗЛИЯ БАЩА".