Ти си като сутрешно кафе-как обичам да се будя с теб!
Твоя вкус и твоя аромат да ме презаредят!
Но от мойто сутрешно кафе, щом изпия повече от две,
И ефекта е с обратен знак-горчив ми ставаш пак!
С колко точно захар те желая днес?Нямам верен отговор на този тест.
С теб, ако сме заедно и нощ, и ден даже твойто дишане ме дразни съвсем!
С колко точно захар те желая днес?Е няма верен отговор на този тест.
С теб, ако сме заедно и нощ, и ден даже твойто дишане ме дразни съвсем!
Нервно ми е сто пъти на ден да ми звъниш, нервно ми е на дистанция да ме държиш
Как да ме обичаш?И аз не зная как, шума от твойто мигане ми пречи чак!
Нервно ми е сто пъти на ден да ми звъниш, нервно ми е на дистанция да ме държиш
Как да ме обичаш?И аз не зная как, шума от твойто мигане ми пречи чак!
Дишай, не дишай, целувай, недей-двеста настроения в минута сменям, ей!
Знам, че съм досадна, но радвай се поне, че точно ти си мойто първо сутрешно кафе!
Мигай, не мигай, иди си, недей-леко съм капризна, но си те обичам, ей!
Няма да се сърдиш и се моли поне и утре да си мойто първо сутрешно кафе!
Цигара палиш наобратно, кафе наливаш непохватно, яката почва да те стяга-какво те притеснява?
И аз не мисля адекватно, ключа си търся многократно, през мене някъде блуждаеш, питам за какво-не знаеш.
Не ми се смей, ами се виж-съвсем хлапашки се държиш, до мен главата ти работи на празни обороти!
Не ми се смей, ами се виж-съвсем хлапашки се държиш, а то е очевидно всъщност, че мислим за едно и също!
Твоя вкус и твоя аромат да ме презаредят!
Но от мойто сутрешно кафе, щом изпия повече от две,
И ефекта е с обратен знак-горчив ми ставаш пак!
С колко точно захар те желая днес?Нямам верен отговор на този тест.
С теб, ако сме заедно и нощ, и ден даже твойто дишане ме дразни съвсем!
С колко точно захар те желая днес?Е няма верен отговор на този тест.
С теб, ако сме заедно и нощ, и ден даже твойто дишане ме дразни съвсем!
Нервно ми е сто пъти на ден да ми звъниш, нервно ми е на дистанция да ме държиш
Как да ме обичаш?И аз не зная как, шума от твойто мигане ми пречи чак!
Нервно ми е сто пъти на ден да ми звъниш, нервно ми е на дистанция да ме държиш
Как да ме обичаш?И аз не зная как, шума от твойто мигане ми пречи чак!
Дишай, не дишай, целувай, недей-двеста настроения в минута сменям, ей!
Знам, че съм досадна, но радвай се поне, че точно ти си мойто първо сутрешно кафе!
Мигай, не мигай, иди си, недей-леко съм капризна, но си те обичам, ей!
Няма да се сърдиш и се моли поне и утре да си мойто първо сутрешно кафе!
Цигара палиш наобратно, кафе наливаш непохватно, яката почва да те стяга-какво те притеснява?
И аз не мисля адекватно, ключа си търся многократно, през мене някъде блуждаеш, питам за какво-не знаеш.
Не ми се смей, ами се виж-съвсем хлапашки се държиш, до мен главата ти работи на празни обороти!
Не ми се смей, ами се виж-съвсем хлапашки се държиш, а то е очевидно всъщност, че мислим за едно и също!