O, Шипка!
Три деня вече младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсети път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стрелят, и кръв я залива.
...
С нов дъжд крушуми, камъни и дървье
дружините наши, оплискани с кръви,
стрелят и отблъскват, без сигнал, без ред,
всеки гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт на изложи,
и един враг повече мъртъв да положи.
...
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери
прохода, войната и себе си дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
за сладката радост до крак да измрaт
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа!"
...............................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Три деня вече младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсети път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стрелят, и кръв я залива.
...
С нов дъжд крушуми, камъни и дървье
дружините наши, оплискани с кръви,
стрелят и отблъскват, без сигнал, без ред,
всеки гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт на изложи,
и един враг повече мъртъв да положи.
...
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери
прохода, войната и себе си дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
за сладката радост до крак да измрaт
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа!"
...............................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!