Песен за Даме Войвода Lyrics

Златна есен иде, плачат българи.
Заради Илинден, зарад тез деди.
Че в люти рани паднал, загинал.
Македонски юнак Даме Войвода.
Старата му майка, до гроб му стои.
Тежки сълзи рони и клетви реди:
"Отвори се земьо мене прибери,
едничко ми чедо, назаде върни."
Над гробове гарван - грозен заграчи.
И на клета майка думи заръча:
"Обърни се майко, сълзи избърши,
и със сила мъжка гордо изправи."

Твоят син едничък в земята лежи.
Но туй що направи балкана помни.
Той умря загина с думи на уста:
"Верен ще остана на България".