Приятелю прости ми,
отивам си сега.
Не намерих сили аз да спра.
Ти казваше аз помня.
Тогава не повярвах,
че изхода съвсем не е това.
Защо не светят пак звездите?
Защо и слънцето угасна?
Припев:
Аз изгубих всичко докрай.
Остана моята душа.
Аз не искам нищо сега.
Само нея да спася.
Аз изгубих всичко докрай.
Плаче моята душа.
Аз не искам нищо сега.
Помногни да я спася.
Виж сега умирам,
за друго нямам сили.
Отвовата реши съдбата ми.
Ти казваше аз помня.
Тогава не повярвах,
че изхода съвсем не е това.
На раздяла ви целувам.
И моля аз, простете моята грешка.
Припев:
Аз изгубих всичко докрай.
Остана моята душа.
Аз не искам нищо сега.
Само нея да спася.
Аз изгубих всичко докрай.
Плаче моята душа.
Аз не искам нищо сега.
Помногни да я спася.
Чуйте ме аз моля, чуйте ме за миг поне!
Не погубвайте живота, даже пътят ми да спре!
отивам си сега.
Не намерих сили аз да спра.
Ти казваше аз помня.
Тогава не повярвах,
че изхода съвсем не е това.
Защо не светят пак звездите?
Защо и слънцето угасна?
Припев:
Аз изгубих всичко докрай.
Остана моята душа.
Аз не искам нищо сега.
Само нея да спася.
Аз изгубих всичко докрай.
Плаче моята душа.
Аз не искам нищо сега.
Помногни да я спася.
Виж сега умирам,
за друго нямам сили.
Отвовата реши съдбата ми.
Ти казваше аз помня.
Тогава не повярвах,
че изхода съвсем не е това.
На раздяла ви целувам.
И моля аз, простете моята грешка.
Припев:
Аз изгубих всичко докрай.
Остана моята душа.
Аз не искам нищо сега.
Само нея да спася.
Аз изгубих всичко докрай.
Плаче моята душа.
Аз не искам нищо сега.
Помногни да я спася.
Чуйте ме аз моля, чуйте ме за миг поне!
Не погубвайте живота, даже пътят ми да спре!