Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи -
пак да се намерим,
пак да се прегърнем завинаги.
Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон
и стъкло - мъртъв свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.
Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи -
пак да се намерим,
пак да се прегърнем завинаги.
Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон
и стъкло - мъртъв свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.
Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи -
пак да се намерим,
пак да се прегърнем завинаги.
Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон
и стъкло - мъртъв свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.
Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи -
пак да се намерим,
пак да се прегърнем завинаги.
Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон
и стъкло - мъртъв свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.
Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.