Пада нощта,
в тъмен порой ни обгръща здрачът.
Бледа луна
поема ни в своята нежна власт.
Тихо поемаме нашия път над света,
дълго витаем в небето със свити сърца.
А долу под нас, Дявол и Бог водят люта разпра,
с черен топор на части земята разсича смърт!
Ние ще пазим небето на нашите деди,
ние сме роби на своите огнени души!
Нашата съдба,
сляпа и зла,
бързо под своята власт ни събра,
нейната заповед беше една:
вечно да бродим сами в нощта
Но в нашите тела нещо гори,
в костите и в кръвта!
Огнени души!
В плен грабнали телата ни - огнени души! (2)
Знаем, че тежка е нашата участ, нали,
дълго ще бродим сами,
през хиляди нощи и дни,
ние сме роби на своите огнени души!
В плен грабнали телата ни - огнени души! (4)
в тъмен порой ни обгръща здрачът.
Бледа луна
поема ни в своята нежна власт.
Тихо поемаме нашия път над света,
дълго витаем в небето със свити сърца.
А долу под нас, Дявол и Бог водят люта разпра,
с черен топор на части земята разсича смърт!
Ние ще пазим небето на нашите деди,
ние сме роби на своите огнени души!
Нашата съдба,
сляпа и зла,
бързо под своята власт ни събра,
нейната заповед беше една:
вечно да бродим сами в нощта
Но в нашите тела нещо гори,
в костите и в кръвта!
Огнени души!
В плен грабнали телата ни - огнени души! (2)
Знаем, че тежка е нашата участ, нали,
дълго ще бродим сами,
през хиляди нощи и дни,
ние сме роби на своите огнени души!
В плен грабнали телата ни - огнени души! (4)