Монолог Lyrics

Век жесток,студен,пълен с омраза тиха
Моите мечти, твойте години скриха о
Аз се превръщам вече в прах
и падам сам със своят крах
Няма го трепета красив,
младежки в мен.
Студ суров шепти, тиха бяла песен
Всичко се върти в някакъв ритъм
Песен е не нищо не виждам
аз сега бял или черен е снега.
В самотата аз съм само с теб тъга.

Припев : (х1) х (х1)
Аз съм човек ти време си
сиви са в тебе моите следи.
Все пак се радвам,
че съм ги оставил сам.
Ти след години се върни
виж ги с тъга се усмихни.
Времето всичко друго ще изпепели.
Времето лети безпощадно
бързо остаряваш ти.
А миг след това замръзваш и
в някой прекрасен слънчев ден
земята грабва те в плен.
Леден полъх и безкрайна тъмнина.
Ти си живял щастлив или
не всичко било е в твои ръце
Дали успял си да постигнеш нещо ти.
Дните ти са отминали
няма ги твойте младини,
но безрезервно вярвай в живота си!