Със бодра песен на уста и знаме във ръка.
В редици стройни ще вървим до края на света.
Напред към светлата ни цел, през огън и вода.
Напред към звездния предел, напред към вечността.
Различните жестоко ще накажем.
Ще въдворим в редиците си ред.
Безименни, безмозъчни, осъдени на равенство.
Лицата си загубили в море от равноправие.
Девизът ни води напред.
Припев:
Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Таланта да можеш вярно да служиш.
Планиран свят ще създадем от желязо и бетон.
В единство равни да умрем това е свят закон.
Различните жестоко ще накажем.
За свободата тук се чака ред.
Душа берем от гняв и глад,
умората не смеем да признаем.
Девизът ни води напред.
Припев:
Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Таланта да можеш вярно да служиш. (х2)
Не знам видение ли беше или сън,
отнякъде се появи жена, облечена във бяло,
и пристъпи към мен сама, зовеше ме и аз не и останах длъжен.
Дали това не беше любовта?
Отпуснала глава на рамото ми, тя шептеше нещо.
Заслушах се и с ужас чух познатите слова.
Припев:
Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш. (х2)
Припев:
Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш.
Талантът да можеш вярно да служиш
вярно да служиш,
вярно да служиш,
вярно да служиш,
вярно да служиш.
В редици стройни ще вървим до края на света.
Напред към светлата ни цел, през огън и вода.
Напред към звездния предел, напред към вечността.
Различните жестоко ще накажем.
Ще въдворим в редиците си ред.
Безименни, безмозъчни, осъдени на равенство.
Лицата си загубили в море от равноправие.
Девизът ни води напред.
Припев:
Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Таланта да можеш вярно да служиш.
Планиран свят ще създадем от желязо и бетон.
В единство равни да умрем това е свят закон.
Различните жестоко ще накажем.
За свободата тук се чака ред.
Душа берем от гняв и глад,
умората не смеем да признаем.
Девизът ни води напред.
Припев:
Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Таланта да можеш вярно да служиш. (х2)
Не знам видение ли беше или сън,
отнякъде се появи жена, облечена във бяло,
и пристъпи към мен сама, зовеше ме и аз не и останах длъжен.
Дали това не беше любовта?
Отпуснала глава на рамото ми, тя шептеше нещо.
Заслушах се и с ужас чух познатите слова.
Припев:
Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш. (х2)
Припев:
Деветдесет и девет процента труд, един процент талант.
Талантът да можеш вярно да служиш.
Талантът да можеш вярно да служиш
вярно да служиш,
вярно да служиш,
вярно да служиш,
вярно да служиш.